На 7 ноември 2011г. в Арт салона на Радио Варна се състоя премиерата на новата поетична книга на Валери Станков "АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ"
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам.
На връвка ти навързах седем чироза.
От сол и слънце хванах педя глеч.
Ако ме виждаш, значи телевизорът
отново прожектира глупав скеч.
През бездните към теб аз гълтам вятъра.
Вселените към теб вършея с трън.
И щом достигна някой ден Екватора,
ще се стопя – мъжът във твоя сън.
Кой вятър листопадите извози ми,
в чувал ли чер насмете ги студът,
че – сякаш разоран от зли булдозери –
изопна плажът охтичава гръд?
Далече – там, над бездните раззинати,
и гларусът отказа да лети.
И моят ден се щура – дрипав циганин –
пи, хапна – сетне хукна, не плати.
Самин и гол – забих душа в мелтемите,
и дим от кораб вейна черен креп.
И си обръщат рибите коремите
във паметта за лятото без теб.
А зимата тършува в панталона ми.
Мъглата се влече – протяжен сън.
И слънчицето само с кран сто тона
се вдига и се срутва – тежък пън.
И хоризонтът черна връв нахлузва –
усуква, стяга гърлото ми – клуп.
Тъй сякаш в Ялта Сталин, Чърчил, Рузвелт
накълцаха небето – тежък труп.
Къде сте, мои изгреви сафридени?
Проскърцва студ – изкъртено биде.
И моят ден ли всуе ще си иде,
тъй – без да знам защо при мен дойде?
Човек ли, живинка да мине – кой да
поседне с мен на дрипавия плаж?
Стърча от век и чакам. И не дойдеш ли,
животът ми без теб ще е мираж.
Валери Станков
